Поддържан резерват "Атанасовско езеро"

Повечето хора, които пътуват по пътя Бургас - Варна, не обръщат внимание на обширните водни площи от двете му страни на север от Бургас. Те едва ли знаят, че минават покрай най-богатото на птици място в България.
Това изключително орнитологично разнообразие е привлякло вниманието  на естествоизпитателите още през миналия век.

Обща характеристика

Атанасовското езеро е разположено на 4 км североизточно от Бургас и представлява плитка свръхсолена лагуна, свързана с околните солени блата, система от канали, обрасли с блатна растителност, кристализатори, заобиколени от дига и сладководен канал. Разделено е на две части от пътя Бургас - Варна, северна и южна част и има средна дълбочина 30 см. Разположено е на 1.5 м под морското равнище, поради което е силно уязвимо, но през последните десетилетия в резервата няма изчезнали видове, въпреки негативните фактори, които му влияят.

Солодобив

Резерватът основно се използва за нуждите на солодобива и за запазване на изключителното му биоразнообразие. Солниците тук съществуват от 1906 г., когато езерото е било дадено на концесия за 30 г. на фирмата "Атанас Илиев и сие" именно за строеж на солници, които са били изоставени по време на Първата световна война, въпреки започналия им строеж. Наводненията, вятърът и дъждовете разрушили валовете и дигите. Едва през 1921 г. езерото се преотстъпва отново, този път на германското акционерно дружество "Гларус", което значително разширява площта и през 1934 г., т. нар. "северни солници", сегашната резерватна територия, дават първата си продукция.  След 9. 09. 1944 г. създаденото държавно солодобивно предприятие е експлоатирало солниците без прекъсване, докато през 1973 г. 170 ха от северната част са били обявени за защитена местност, а на 12. 08. 1980 г. са обявени за природен резерват със заповед на Комитета за опазване на природната среда. И сега на територията на резервата са разположени изпарителите на Черноморски солници, чиято основна дейност е добивът на морска сол. Добивът на сол се извършва по примитивен начин, който е напълно щадящ и не влияе отрицателно на обитателите на резервата. В поддържан резерват е прекатегоризиран със заповед на МОСВ от 1999 г. съгласно закона за защитените територии.

Природозащитен статус

ПР "Атанасовско езеро" е обявено за Рамсарско място № 292 на
28. 11. 1984 г. Първоначално обявената площ от 1 050 ха (10.5 кв. км) е била увеличена до 1 404 ха ( 14.4 кв. км) на 11. 02. 2002 г. Северната част е със статут на поддържан резерват, а южната е негова буферна зона. Конвенцията за влажните зони е подписана на 2. 02. 1971 г. в малкия ирански град Рамсар, откъдето носи и името си - Рамсарска конвенция. България е осмата страна, която още през 1976 г. се присъединява към конвенцията. Днес броят на страните, подписали конвенцията (към септември 04 г.) е 146 страни с 1459 рамсарски места с площ 125.4 млн хектара.

Орнитологично разнообразие

В района на Атанасовското езеро са установени 316 вида птици (от приблизително 400 вида, срещащи се на територията на цялата страна), които мигрират, зимуват или гнездят в резервата. От тях 14 са световно застрашени: Къдроглав пеликан (Pelecanus crispus), Малък корморан (Phalacrocorax pygmeus), Червеногуша гъска (Branta ruficollis), Малка белочела гъска (Anser erythropus), Тънкоклюн свирец (Numenius tenuirostris), Ливаден дърдавец (Crex crex), Белоока потапница (Aythya nyroca). 83 вида са включени в Червената книга на България, а 170 вида са с европейско природозащитно значение.
През летните месеци басейните са изпълнени с дъждосвирцови - кокилобегачи, саблеклюни, водобегачи, брегобегачи, както и с чайки и рибарки. Най-многочислени са колониите на саблеклюните, кокилобегачите, малките и гривестите рибарки. Блатната лястовица (Кафявокрил огърличник - Glareola pratincola) е символът на резервата. Това е единственото място, където се размножава Гривестата рибарка (Sterna sandvicensis), Малката черноглава чайка (Larus melanocephalus) и Дебелоклюната рибарка (Gelochelidon nilotica). В езерото гнезди преобладаващата част от българската популация на Саблеклюна (Recurvirostra avosetta) и на Морския  дъждосвирец (Charadrius alexandrinus).
Тъй като не замръзва през зимата, Атанасовското езеро е място с международно значение за концентриране на зимуващи водолюбиви птици, сред които Бял ангъч (Tadorna tadorna), Фиш (Anas penelope), Шилоопашата патица (Anas acuta), Зеленоглава патица (Anas platyrhyncos), Къдроглав пеликан (Pelecanus crispus), Голяма белочела гъска (Anser albifrons).
Най-привлекателна е есенната миграция на птиците над Атанасовското езеро. То се намира на прелетния път Via Pontica  и е типично място с тесен фронт на миграция за значителна част от прелетните птици от Северна, Източна и Централна Европа. Това е мястото с най-голяма концентрация по време на миграция на Розовия пеликан (Pelecanus onocrotalus), Къдроглавия пеликан (Pelecanus crispus), Тръстиковия блатар (Circus aeruginosus), Вечерната ветрушка (Falco vespertinus) и на второ място (след Босфора) по концентрация на Малкия креслив орел (Aquila pomarina). Заедно с останалите бургаски езера е едно от най-благоприятните места за нощуване на пеликаните и щъркелите между делтата на Дунав и Босфора. По време на прелет е установяван и изключително редкият  световно застрашен вид - Тънкоклюния свирец (Numenius tenuirostris).

Флора на резервата

Флората на резервата е представена от водолюбиви и крайбрежни видове. Езерото е заобиколено от тръстикови масиви (Phragmites australis), които дават убежище на многобройни обитатели. Установени са повече от 250 вида висши растения. Многобройни участъци са обрасли в различна степен с Европейска солянка (Salicornia europaea). На места се среща характерна за сладководните водоеми водолюбива растителност с преобладаване на Теснолистен папур (Typha angustifolia), Широколистен папур (Typha latifolia) и др. Около езерото съществуват малки сладководни блата, мочурливи ливади, както и система от обрасли с блатна растителност канали и сухи терени с преобладаване на полски пелин (Artemisia campestris), Луковична ливадина (Poa bulboza), пасищен райграс (Lolium perenne) и др. 6 вида висши растения са включени в Червената книга на България. Наред с Блатния ирис (Iris pseudocorus), Гърлицата (Limonium gmelinii) и Мерендерата (Merendera sobolifera), тук се срещат и множество орхидеи. Най-интересен техен представител е Птичето гнездо. Тя е почти безцветна, понеже е безхлорофилен вид, а корените й са така оплетени, че наподобяват птиче гнездо, откъдето е дошло и името й. Друг интересен вид е Пърчовката (Himantoglossum caprinum). На аглийски името й означава орхидея-гущер, тъй като всеки цвят има дълга и тънка устна и прилича на дребно гущерче. През пролетта често срещан вид е Маймунската орхидея (Orchis simia) - всяко цветче наподобява миниатюрна маймунка. Всички диворастящи орхидеи у нас имат определен природозащитен статус - едни са включени в ЧКБ, а други - в различни международни конвенции.

Фауна

В резервата се срещат 17 вида риби, по-голямата част от които са включени в ЧКБ като застрашени (кавказко попче, триигла бодливка, деветигла бодливка и др.). Повечето от тях, поради малките си размери не представляват стопански интерес за човека и високата им численост е предпоставка за голямо разнообразие от рибоядни птици.
Бозайниците са представени от 12 вида гризачи, 5 вида насекомоядни и 6 вида прилепи. Особен интерес за опазване на видовото разнообразие представляват най-малкият бозайник на планетата - Етруската земеровка, Полевката на Гюнтер, Европейският лалугер, Видрата. Срещат се още невестулка, лисица, дива свиня и чакал.
Гръбначните животни, особено птиците са пряко зависими от специфичните безгръбначни, които обитават езерото. С най-голямо значение е Артемията (Artemia salina), солнично раче, което е важен хранителен ресурс за водолюбивите птици. Тук е единственото й значимо местообитание.

Укритие за наблюдение на птици

Укритието се намира в края на Бургас, на изхода за Варна, на самия ръб на южната част на езерото и е лесно достъпно за посещение както с автомобил и градски транспорт, така и с велосипед и пеш. Построено е по английски модел, със специални прозорци за наблюдение, така че да не се безпокоят птиците в близост. Укритието разполага с подходяща оптика и предлага информация за всичко важно и интересно, свързано с живота на резервата.
На телефон 056/ 813 207 можете да направите заявка за посещение.



поддържан резерват "Атанасовско езеро" - снимки