Резерват Тисовица

    Сравнително млад странджански резерват- обявен през 1990 г. Разположен е в района на селата Българи и Кондолово, община Царево, на площ 749,3 хектара. Бившата буферна зона на резервата е прекатегоризирана в защитена местност под името "Странджански дъбрави".
    Резерватът се намира в труднодостъпен район, по склоновете от двете страни на река Тисовица - приток на Мързевска река, при надморска височина от 100 до 300 м. Най-високата точка там е "Мързевското кале" - на 288.9 м надм. в.
    В резервата се намира едно петте находища на тис /Taxus baccata/ - вид, който е приоритетен за опазване не само в този резерват, но и в природен падк "Странджа". Реката и резерватът носят името на този вид вероятно поради по-широкото му разпространение в миналото. Сега са известни едва две тисови дървета на възраст над 150 г., с височина над 6 м, които растат в съобщество с източен бук /Fagus orientalis/.
    Резерват "Тисовица" е типично горски и е обявен с цел запазването на естествени горски екосистеми от благун /Quercus frainetto/, източен горун /Quercus polycarpa/, източен бук /Fagus orientalis/ и странджанска зеленика /Rhododendron ponticum/, както и местообитания на редки и застрашени от изчезване растителни и животински видове. В крайречните тераси на резерват Тисовица са запазени над 150-годишни дъбови съобщества с много качествени дървостои. Тук доминират смесените дъбови гори от източен горун и благун, цер и габър. Характерни представители на южноевксинската флора в резервата са колхидския джел /Ilex colchica/, странджанската зеленика /Rhododendron ponticum/, багрилна звъника /Hypericum calycinum/, пухесто горянче /Epimedium pubigerum/ , източен лопох /Trachystemon orientalis/, странджанско бясно дърво /Daphne pontica/, безстъблена иглика /Primula acaulis ssp. rubra/, форскалеева какула /Salvia forskaohlei/, мушмула /Mespilus germanica/ и др.
    В резерват "Тисовица" се срещат много и разнообразни видове влечуги, земноводни, птици и бозайници.
На територията на резервата е относително слабо повлияна от човешка дейност, което прави консервационната му стойност още по-висока.