Резерват Силкосия

Резерватът е обявен с Постановление № 8485 от 29.06.1933 г. на Министерството на земеделието и държавните имоти като "строго охранителна държавна гора "Горна Еленица - Силкосия" в землището на с. Българи и  с. Кости, община Царево, област Бургаска, с площ 10 226 декара (1022,6 ха). Като мотив за обявяване в Постановлението е записано: "Поради особено ценните и редки горски дървесни породи, както и поради характерната храсталачна и тревна растителност, които представляват грамаден интерес от дендрологично, флористично, фитогеографско и екологическо гледище държавната гора "Горна Еленица - Силкосия" се обявява за резерват, в който за в бъдеще се забранява всякакво ползване било от гората, било от пашата, било от дивеча, освен за научни цели и с предварително, специално разрешение от Министерството на земеделието и държавните имоти".

Това е първият резерват в България и 75 г. съхранява ценно растително и животинско богатство. Той е типичен представител на горско-дървесните съобщества на Странджа. Растителното богатство на Резерват "Силкосия" е значително. Установено е (изследванията на Марков, Анчев и Пеев /1982 г./) наличие на 260 вида висши растения, разпределени в 63 семейства и 190 рода. От тях дървесните видове са 14, храстовите 17, многогодишните тревисти растения са 143, а едногодишните и двегодишните - 70. Това представлява 22.6 % от странджанската флора и придава висока стойност на защитената територия. Установени са 16 вида реликтни* и 3 вида ендемични* растения.
Най-впечатляващи от горските формации от горун /Quercus polycarpa/ и източен бук /Fagus orientalis L./ и чисто източно букова гора с подлес от вечнозелени храсти с относителна първичност. По южните изложения на по-бедни почви се срещат сухоустойчиви формации от благун /Quercus frainetto ten/ с пирен /Erica arborea/.
Наред с представителите на средиземноморската флора тук се срещат евксински и понтийски видове, които придават неповторим вид на съобществата, като: странджанска зеленика /Rododendron ponticum/, лъжник /странджански дъб /Quercus hartwissiana/, понтийско вълче лико /Daphne pontica L./, бетински синчец /Scilla bithinica/, мушмула /Mespilus germanica/, източен лопух /Trachystemon orientale L./, чашкова звъника /Hypercum calycium/ и др.
В резервата се срещат и повече от 50 защитени животински вида на бозайници, птици, влечуги.


Маршрути - информационна табела