Средока

Резерват  "Средока"е обявен на 18 Януари 1989 г. от КОПС с цел запазване на типични горски екосистеми и находища на редки и застрашени от изчезване растителни и животински видове, с площ от 607.8 ха. Намира се в землището на гр. Малко Търново, на 3 км от града и на 2 км от с. Стоилово.
Резерватът обхваща десния северен склон на долното течение на р. Мечи дол (Айдере) при вливането й в р. Велека. Резерватната територия е много живописна, с много стръмни склонове и скални образувания. Множеството меандри на реката се редуват с вирове, скални прагове и водопади, а бреговете са покрити с разнообразни дървета и храсти в продължение на 10-12 км.
Релефът на резервата носи характерните белези на високото странджанско било и добре оформения, просторен и силно разчленен "Граничен рид". Високите части на резервата достигат 650 м надморска  височина, което в съчетание с годишните валежи - 1000 мм, го прави особено атрактивен през зимата и есента. Терените са стръмни до много стръмни, насечени с много долове и бързо променящи се изложения. На голяма площ тук е силно  развит карстов тип релеф. Почвите са плитки до среднодълбоки, каменливи.
"Средока" е типично горски и специално източно-буков резерват. Голяма част от горите са чисто букови с висока средна възраст. Горските съобщества са високостеблени, със съществено участие на много стари дървета. Резерватът не е бил обект на цялостно флористично проучване. Независимо от това, известните, макар и ограничени данни за растителното разнообразие в резервата позволяват неговото идентифициране като територия с голямо хабитатно и флористично разнообразие. С най-голям дял са смесените съобщества от източен бук /Fagus orientalis/, източен горун /Quercus polycarpa/ и благун /Quercus frainetto/, следвани от тези на източен горун и благун. На места  е развит вечнозелен подлес от лавровишня /Laurocerasus officinalis/,  колхидски джел /Ilex colhica/, странджанско вълче лико /Daphne pontica/  и двата вида залист /Ruscus hypoglossum и Ruscus aculeatus/. Специално трябва да се отбележи, че в резервата се опазва едно от най-големите находища на лавровишня, както и сравнително компкатни групи от колхидски джел, който на места достига 6 м височина и 10 см в диаметър. В крайречните смесени дъбрави по р. Мечи дол участва и лъжникът /Quercus hartwissiana/, като отделни екземпляри достигат впечатляващи размери. Резерватната територия е част от зоната, в която този терциерен реликт, типичен представител на южноевксинската флора се среща най-често в горските съобщества.
Животинският свят е богат и своеобразен. В реката се среща балканска пъстърва и лупавец. Много благоприятни са условията за дивата свиня и сърната.