Биосферен резерват Узунбуджак

    Биосферният резерват "Узунбуджак" е разположен в сърцето на Странджа планина. Обявен е за резерват през 1956 г. със Заповед на Министерството на горите и горската промишленост. През 1977 г. е включен в листата на биосферните резервати. Територията на резервата е разположена върху най-дългото отклонение на Резовското било - Узунбуджак, завършващо с двата буджака - големия и малкия. Етимологията на името идва от турски език ("узун" - дълъг и "буджак" - тихо, закътано място). Границите на този резерват са великолепно избрани: от юг и от изток е граничната с Турция река Резовска, от север - притокът й р. Лопушница и от запад - ниско било (200 м н.в.), което от Зибкова поляна се спуска в южна и северна посока към двете реки. Общата площ на резервата е 2581,5 ха, а буферната му зона е 488,1 ха. Най-ниската точка в резервата е при вливането на р. Лопушница в р. Резовска /25 м н. в./, а най-високата е връх Карието /282 м н. в./.
    Узунбуджак попада в преходносредиземноморската климатична зона. Данните за климатичните показатели в този район са недостатъчни. 
Средиземноморското влияние личи от високите януарски температури, които са положителни (2 - 3,2  ), както и от ясно изразения зимен максимум на валежите. Силно се чувства и влиянието на Черно море.
    Стръмните и много стръмните терени в резервата, са 47 % (Патронов, Радков, 1998 г.), което придава типичен планински вид на тази защитена територия. Основните скали са предимно глинести шисти, но се срещат и филити, и мергели, със значително участие на варовици и кварцити. На много места склоновете са неустойчиви и образуват действащи свлачища, особено в Лопушница и Дяволски дол.
    Най-голямата река в резервата е Резовска река или още Резвая. Тя извира от територията на Република Турция. Долината и е силно врязана, а бреговете и са стръмни, но са добре залесени. Дебитът и е почти постоянен. По течението има много прагове и бързеи. В Резовска се вливат много притоци. Най-големия и ляв приток е р. Лопушница. В западната част на резервата Лопушница има много притоци. В началото тя тече в югоизточна посока, после се отклонява на североизток., докато стигне границите на резервата.. Оттам се насочва на изток, докато се влее в Резовска, а в резервата остават само десните и притоци. В централната част на резервата събира водите си р. Кератарски дол. Останалите многобройни малки потоци, по-големи от които са Живашки дол и Ухленски дол, са с непостоянен воден дебит и също се вливат в р. Резовска. По р. Резовска се наблюдават големи и дълбоки вирове, които и през най-сухите летни месеци са пълни с вода.
    Почвите са предимно канелени и жълтоземни, като преобладават дълбоките. В Узунбуджак са разпространени не само канелени-излужени, но и канелени слабооподзолени почви, а жълтоземно подзолистите почви се срещат и в комплекс с канелени горски почви.
    Резерватът има важно място в националната система от защитени територии - по площ той е на шесто място в страната, а в мащабите на природен парк Странджа е най-голямата защитена територия. В него се опазва значителна част от фитофонда на Северна Странджа, популации на 61 консервационно значими вида и представителни съобщества и хабитати, характерни за Евксинската фитогеографска провинция.
    Европейската значимост на резервата е идентифицирана чрез определянето му като субмясто в КОРИНЕ мястото "Странджа ". Резерватът е част от Орнитологично важното място "Странджа" и има световно и европейско значение за опазване на орнитофауната.
    Растителността в резервата е горска и принадлежи към южноевксинския тип мезофитна широколистна горска растителност с основни едификатори източен бук и източен горун с характерно участие на терциерни реликти като Quercus hartwissiana - странджански дъб, Laurocerasus officinalis - лавровишня, Rhododendron ponticum - странджанска зеленика, Daphne pontica - понтийско бясно дърво, Ilex colhica - колхидски джел, Tilia rubra ssp. caucasica, Calluna vulgaris, Epimedium pubigerum, Hypericum calycinum - чашковидна звъника, Hypericum androsaemum, Trachystemon orientalis, Vaccinum arctostaphylos - странджанска боровинка, Salvia forscaohlei, Pyrus eleagrifolia ssp. bulgarica, Primula acaulis ssp. Rubra - кавказка иглика, Sesleria alba, Teucrium lamifolium, Mespilus germanica - дива мушмула и др.
Съгласно класификацията на хабитатите в Палеарктика, в резервата са идентифицирани следните основни хабитатни единици:
Странджански гори от източен бук със зеленика
Странджански гори от източен горун със зеленика
Странджански гори от източен бук с кавказка боровинка
Странджански гори от източен бук с лавровишня и колхидски джел
Странджански гори от източен бук с източен горун
Странджански гори от източен горун с източен бук
Странджански дъбови гори с лъжник
Странджански дъбови гори с калуна
Странджански гори от източен горун и благун
Субевксински гори от обикновен габър с дъбове
Странджански гори от източен горун с чашковидна звъника
Субевксински гори от благун и цер
Странджански буково - габърово - липови гори
Източни храсталаци от грипа
    Всички тези хабитати са сред приоритетните за опазване в природния парк "Странджа" и в резервата те имат представителен характер.
   В резервата са установени  651 вида и подвида висши растения, принадлежащи към 329 рода и 85 семейства. Някои от основните едификатори и доминанти в горските съобщества, както и някои характерни представители на южноевксинския флорен елемент са: Fagus orientalis, Quercus polycarpa, Quercus frainetto, Quercus cerris, Quercus hartwissiana, Carpinus betulus, Fraxinus ornus, Carpinus orientalis, Laurocerasus officinalis, Rhododendron ponticum, Dapne pontica, Ilex colhica, Tilia rubra ssp. caucasica, Calluna vulgaris, Epimedium pubigerum, Hypericum calycinum, Hypericum androsaemum, Trachystemon orientalis, Vaccinum arctostaphylos, Salvia forscaohlei, Pyrus eleagrifolia ssp. bulgarica, Primula acaulis ssp. rubra, Sesleria alba, Teucrium lamifolium, Mespilus germanica, Verbascum lagurus ssp. ponticum  и др.
    Във фаунистичнo отношение резервата все още не е подробно проучен. Много богата и разнообразна е орнитофауната на резервата. Тук могат да се видят обикновен мишелов, ястреб-врабчар, земеродно рибарче, воден кос, хвойнов дрозд, планинска стърчиопашка, сива овесарка, черешарка, черногушо ливадарче. Множество хралупести дървета създават благоприятни условия за гнезденето на няколко вида кълвачи (зелен, голям и малък пъстър кълвач, черен и белогръб кълвач). Прелетни видови са: белоопашат мишелов, малък креслив орел, различни видове соколи, кукувица, лястовици, черен щъркел. "Узунбуджак" се обитава и от доста видове земноводни и влечуги. Срещат се голяма крастава жаба, голяма водна и дългокрака горска жаба; зелен и горски гущер, слепок, балкански гекон и няколко вида змии - медянка, голям стрелец, смок-мишкар, вдлъбнаточел смок, леопардов смок и др.. От рибите най-характерният вид е ендемичният резовски карагьоз. Среща се и черна мряна.
    Консервационната значимост на биосферен резерват "Узунбуджак" е изключително висока поради наличието на специфични екосистеми. Формирана е биота от европейски елементи, изграждащи функционално балансиран комплекс от характерни екосистеми, уникални за Европа.
    Голямото флористично и фаунистично богатство, което притежава "Узунбуджак", и редките реликтни видове, които са защитени в него, определят особено важното му място в запазването на биоразнообразието в страната.
    От висшите растения 61 таксона са с консервационно значение - това са 46 % от растенията с подобен статут в ПП " Странджа". От тях - 47 таксона са в Червена книга на България (38 с категория "рядък" и 9 с категория "застрашен"), 22 вида са в списъка на защитените растения (Приложение № 3 на Закона за биологичното разнообразие - ДВ, бр. 77/2002 г.), 3 вида са в Приложение № 1 на Бернската конвенция, 4 вида са в списъка на редките, застрашени и ендемични растения в Европа.
Примери:
Cheilanthes persica, Oenanthe lachenalii, Oenanthe millefolia, Oenanthe pimpinelloides, Ilex colhica, Epimedium pubigerum, Trachystemon orientalis, Cistus salvifolius, Calluna vulgaris, Rhododendron ponticum, Vaccinium arctostaphylos, Cicer montbretii, Lens ervoides, Trifolium ligusticum, Vicia incisa, Quercus hartwissiana, Hypericum androsaemum, Hypericum calycinum, Salvia forskaohlei, Teucrium lamifolium, Celsia bugulifolia, Dapne pontica, Fritillaria pontica, Ophrys apifera, Orchis papilionaceae и др.



Резерват "Узунбуджак" - снимки